Един от най-важните компоненти във един DSLR фотоапарат е неговият сензор – чипът който улавя светлината от сцената, образувайки крайния цифров образ.
Размерът на сензорите варира измежду моделите. Най-разпространеният размер сензори, често срещан във фотоапаратите от висок клас е т. нар. „Full Frame“ (фул фрейм сензор), който е грубо същия размер (като площ) като 35 милиметровите ленти, използвани в лентовите фотоапарати. Следващият често срещан размер сензори (по популярност) е т. нар. APS-C, още наричан и „crop“ (отрязан, кропка). И двата имат своите предимства и недостатъци, но в общия случай, full frame сензорът е по-добрият вариант, тъй като поглъща по-голяма част от сцената (без изрязване) и фотоапарати с такива сензори се справят по-добре при ситуация на ниска осветеност. По-детайлно сравнение – надолу в статията.
Естествено, тези два размера сензори не са единствените, които съществуват в света на фотографията. Те варират по размер и други характеристики, като по-малък не винаги означава по-лошо изображение. Напротив, сензорът на модерния iPhone е само 4.54 x 3.42 милиметра (за сравнение, един „full frame“ сензор е 36 х 24 милиметра), но все пак прави сравнително добри снимки, естествено нищо особено в сравнение дори и с най-евтиния DSLR.
Да се върнем за момент на Full Frame VS APS-C (Crop) сензорите, срещаните в модерните DSLR-и. Ако си представим Full Frame сензора като малка правоъгълна плочка вътре в тялото на фотоапарата, Crop сензора би бил приблизително две-трети (като площ) от Full Frame сензора. Предполагам веднага ставя ясно, че основния недостатък на Crop сензора е, че капацитетът светлина, който той може да поеме е около 1/3 по-малък от по-големия брат. Като видим ефект това означава че снимайки обект от еднакво разстояние с full frame VS crop базиран фотоапарат, ще можете да прихванете по-голяма визуална площ от сцената с full frame базиран фотоапарат.
Нека илюстрираме с пример:
Фотоапаратът с Full Frame сензор печели в това съревнование по това че ни позволи да хванем не само централния обект, но и заобикалящата го среда (без да трябва да направим крачка назад). Но това не е единственото му предимство. Като страничен ефект на това, че full frame сензорът позволява да прихванем по-голяма част от сцената, това също ни позволява да се „доближим“ до сцената и да получим по „плитко фокусно поле“ (bokeh), което в света на фотографията е много важен фактор. С други думи full frame сензорът пак бие.
Третото предимство, по-което full frame е по-добър от APS-C сензорът е представянето му в сцена с ниска осветеност. Както споменахме горе, поради по-голямата си площ, той може да поглъща повече светлина от сцената. Тъй като всяко цифрово изображение е нищо повече от запаметена информация за снопчета фотони/светлина, попаднали върху сензора, в сравнително тъмна сцена и еднакви други условия, full frame сензорът ще погълне по-голямо количество светлина в тъмната сцена и ще представи по-добро крайно изображение на тъмно при еднакъв ISO.
Това, в което фул фрейм сензорът не бие обаче е цената. Почти винаги при еднакви други характеристики, full frame DSLR фотоапаратът е с около 300-500лв по-скъп от crop варианта. Предвид изложената в тази статия информация, всеки може да направи информирано решение относно от какво точно има нужда и струва ли си да платите по-високата цена за сметка на заснемане на по-голяма визуална площ от сцената, снимки с по-малко шум при тъмна сцена и възможност за плитко фокусно поле, когато е необходимо.
Изображението е предоставено от Wilson Hui
Здравейте!
Занимавам се с фотография от 5-ти клас или с други думи от 1985г. Имал съм много фотоапарати, като се започне от Смена Символ, Зенит, няколко модела Canon, Fuji, а сега ползвам два фотоапарата – Sony RX10 и Nikon D7200 в комбинация от 8 обектива, филтри итн. Да, наистина сензорът е много важен, както каза колегата, много важна е обработката на получените данни от него, което се извършва от специален видео-процесор и софтуер в съвременните фотоапарати (и телефони). Но това, което трябва да е ясно, че Хубаво тяло с FX или пълноформатен сензор трябва да се ползва с качествени обективи иначе – все едно снимаме със „съпунерка“, а всичко това са много пари.
и в друго не бие фул фрейма. приятел репортер ми го каза-не се бях замислял… ако снимаш портрети, арт и тем подобни-фула е по добър точно заради плиткия ДОФ, но за репортер плиткия ДОФ е наказия… репортера трябва да действа бързо и арта не го вълнува особено. кадъра трябва да е на фокус и използваем. тука кропа е безценен! дори и при малко светлина и напълно отворен-ДОФа пак е по дълбок. 😉
никон,сони—почти умиращи компании.Четете,четете..Колко микрометра е зърното при сребърна плака?А нещо за динамика да кажете?Фул фрейма на Хаселблат…смешки…я снимай сняг на слънце,и пак ще си говорим.Просумър юзери сме,за съжаление..душата на фотографията не е техниката,не е…някои от най—добрите световни фотографии са заснети с телефон…светосилен обектив винаги е нужен…пробвай с оли марк 2 с травъл 12—100,снима прилично,ако можеш да го настроиш(донякъде).Цайс продават много квалитетни стъкла,ако можеш да си ги позволиш,разбира се…това е друга бира,обаче…Извинявам се на всички,които са се почувствали засегнати—това е лично мое мнение!