Апертурата (бленда) във фотографията и как да я разгадаем

Какво е Aperture?

Апертурата (aperture – наричана още „бленда“ или „диафрагма“) е един от трите основни компонента във фотографията (другите два са скоростта на затвора и ISO). Без спор тя е една от най-обсъжданите елементи във фотографския свят, тъй като промяната на апертурата може да добави „дълбочина“ към изображението, замъглявайки фона, или магически да направи всички елементи в добър фокус.

Aperture!

Казано на прост език – апертурата е отверствието в обектива на фотоапарата, което пропуска определено количество светлина към тялото на фотоапарата (където тя бива прихваната от сензор и конвертирана във цифровото изображение, което виждате на дисплея в последствие).

Апертурата може да бъде контролирана динамично като размер от настройките на фотоапарата, т.е. тя може да бъде физически разширявана и стеснявана, позволявайки различни артистични ефекти върху крайното изображение (малко повече затова – надолу в статията).

Размерът на апертурата в повечето DSLR-и се описва като „f-stop“ стойност, т.е. буквата „f“, последвана от някакво число, например – f/1.8.

Начинаещите фотографи се затрудняват да направят връзката между тази числова стойност и текущия физически размер на апертурата в обектива, и как тази стойност ще се отрази на крайното изображение. Затова, нека използваме практичен пример:

Да си представим, че апертурата е зеницата в предната част на окото (която може да се разширява и свива, подобно на апертурата във обектива) а сензорът на фотоапарата са невроните във задната част на окото, които улавят минаващата през зеницата светлина.

На теория, по-разширена зеница (по-голяма апертура) ще позволи да премине повече светлина към невроните (сензора на апарата) и крайното изображение ще бъде по-ярко осветено, и дори и сенчестите части в изображението ще бъдат ясно видими.

Но какво всъщност е f-stop?

Числовата стойност f-stop е обратно пропорционална на диаметъра на апертурата и това е малко анти-интуитивно за повечето хора, тъй като обикновено с голямо число се олицетворява нещо по-голямо физически, но не и в случая с апертурата. По-голямо f-stop число (например f/20) означава по-свита апертура (по-тясна дупка, пропускаща светлина).

Aperture diagram.svg
Автор: Cbuckley (Wikipedia). Изображението е предоставено под „CC BY-SA 3.0“ лиценз.

А защо я има тази обърната пропорционалност (увеличаващото се f-stop числото за сметка на намаляващ се размер на апертурата)?

Много просто. F-stop числото показва съотношението между фокалната дължина на обектива (разстоянието между задната и предната му част) и диаметъра на текущата апертура, т.е. формулата за изчисляване на f-stop числото/съотношението е следната:

"f-stop" коефицент = фокална дължина/ диаметър на апертурата

Ако вземем за пример обектив с фокална дължина от 200mm и текущ физически диаметър на апертурата от 50mm, то f-stop стойността ще бъде 4 (200/50=4).

f/4 = 200mm/50mm

Ако увеличим f-stop стойността двойно (до f/8), без да променяме фокалната дължина на обектива, това означава че новият диаметър на апертурата ще бъде 25mm (200/8=25):

f/8 = 200mm/25mm
25mm = 200/8

Както виждаме от този пример, увеличаване на f-stop от f/4 до f/8 (двойно) намали размера на апертурата двойно (от 50mm до 25mm). Подобно на очакванията, обратната операция щеше да предизвика обратен ефект – намаляване на f-stop стойността ще увеличи диаметъра на апертурата.

Обективите от висок клас могат да достигат доста ниски f-stop стойности до почти единица (f/1.2, f/1.4). Обикновено това са портретни и макро обективи и погледнати отстрани изглеждат доста „къси“ физически, тъй като на теория – тяхната фокална дължина е почти равна на диаметъра на апертурата вътре в тях, т.е. дължината и диаметърът на обектива са почти еднакви стойности като милиметри.

Как промяната на апертурата се отразява на дълбочината на фокусното поле?

Stella Artois

Размерът (диаметърът) на апертурата има пряка връзка към дълбочината на фокусното поле (т.нар. depth of field). Но първо няколко думи за depth of field – това е интервалът от сцената в изображението което е добре фокусирано (останалата част е слабо фокусирана или „размазана“). Ако си представим една въображаема линия, която започва от обектива и стига до най-далечния обект в изображението (например, отдалечен обект във фона) – дълбочината на фокусното поле включва интервалът малко пред и малко зад обекта, върху който фотоапаратът се е фокусирал (човек, дърво или някакъв друг предмет, който снимате).

Контролирайки диаметъра на апертурата можете да контролирате колко широк да бъде този фокусен интервал, т.е. колко „дълбоко“ или „плитко“ да бъде фокусното поле.

  • Широко отворена апертура (ниска f-stop стойност) ще произведе плитко фокусно поле, тоест само основният фокусиран обект ще бъде ясен, а останалите части, включително фонът, ще бъдат леко замъглени (bokeh ефект). Това е подходящ ефект за портрети и макро фотографии.
  • Тясна апертура (голяма f-stop стойност) ще произведе дълбоко фокусно поле, т.е. всички обекти в изображението ще бъдат добре фокусирани. Това е подходящо за пейзажни снимки или снимки, в които ключовите обекти са няколко и са физически раздалечени един от друг (спрямо обектива).

aperture test f/4 f/8 f/16 (Micro Nikkor 60mm)

Именно заради тази вариация в дълбочината на фокусното поле, контролът на размера на апертурата (чрез промяна на f-stop) се използва често за постигане на различни артистични ефекти, в зависимост от желанията на фотографа.

Широка отворената апертура е добър професионален начин за добавяне на дълбочинна изразеност на снимката, но както всяко хубаво нещо – не идва без своите лоши страни. Както споменахме по-рано – широката апертура позволява достъп на повече количество светлина към сензора, което в някои случаи може да направи изображението прекалено ярко и да се изгубят някои детайли в светлите части (например, небето да изглежда „бяло“ при силно слънце и да се изгуби детайлът в облаците).

Обратното също е валидно. Ако искате да заснемете хубав пейзаж, където всички елементи са във фокус, най-вероятно ще изберете тясна апертура за да увеличите фокусното поле/интервал. Но отново имаме същия проблем – тясната апертура пропуска по-малко светлина към сензора и крайното изображение може да изглежда по-тъмно от нормалното. Този проблем е най-ясно изразен при опит за нощна фотография на пейзаж или нощното небе, тъй като количеството естествена светлина е много слабо и липсата на светлина е подсилена още повече от тясната апертура.

И двете ситуации могат да се коригират с промяна на скоростта на отвора (по-бавен или по-бърз). Скоростта на отвора е интервал от време, в което дупката на апертурата стои отворена пред сензора по време на заснемане на изображението. По-бавна скорост на отвора позволява на сензора да „погълне“ повече светлина от сцената и обратното. Трябва да се има предвид, че скоростта на отвора и размерът на апертурата са две отделни и независими настройки – балансиращи или допълващи се една друга.

(При нощната фотография има и друг начин за контролиране на яркостта на изображението – чрез увеличаване на ISO чувствителността на сензора, но това е тема за друга статия).

Финални думи

Имайки предвид горната информация, се надявам да е малко по-ясно как работи апертурата и за какво се използва. Пожелавам ви успех в разучаването и, и успешни портретни, макро и пейзажни снимки. Имате ли някакъв допълнителен съвет за по-ефективно ползване на апертурата?

 

(Заглавното изображение е предоставено от Nayu Kim)

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someone

About the Author

Dzhuneyt
Занимавам се с фотография от няколко години, основно през свободното си време. Обикновено снимам с Nikon D3100 и няколко обектива.

Be the first to comment on "Апертурата (бленда) във фотографията и как да я разгадаем"

Leave a comment

Your email address will not be published.


*