Въведение в High Dynamic Range (HDR)

High Dynamic Range, често наричан с абревиатурата си – HDR – е фотографски метод използван от дълги години от професионалисти, а с навлизането на технологиите и от по-нови във фотографията. С две думи, това е начин за прихващане на повече детайли едновременно от сенките и светлите части на сцената, в рамките на едно изображение.

Заснемането на красиви момента със смартфона е лесно, но рядко предоставя желания реализъм в крайния резултат. За качествен HDR ефект е необходим първо DSLR или друг висок клас апарат, дълга експозиция, tripod (поставка за фотоапарата на три крака) и минимално настроено време на заснемане от няколко секунди до няколко минути (в зависимост от осветеността на сцената). Чест проблем при нощните снимки е острия контраст между светлите и тъмните части на изображението. Ако просто увеличим времето на експозицията, лесно може да получим преосветени снимки и загуба на детайл в тези части. Ако пък отидем надолу, може да получим прекалено тъмни снимки.

За да се избегне това, обикновено се търси правилният баланс чрез коригиране на ISO и други. Още по-доброто решение е да се извлече детайлът и от двете крайности – сенките и осветените части. Тук идва ролята на HDR като концепция.

Какво е HDR?

HDR е абревиатура от „Висок Динамичен Обхват“. Под обхват се има предвид интервалът светлинни нюанси, който фотоапарата може да прихване между най-светлата и най-тъмната част на сцената. За съжаление, дори и най-високият клас DSLR фотоапарат не може да прихване целия светлинен диапазон, който човешкото око може да различи. Именно затова, в момента на заснемане, фотоапаратът е ограничен да избере определен тесен диапазон. Понякога този диапазон е правилният и наистина този който искаме, но често не е (все пак решението се взема от микропроцесор, вграден във фотоапарата, на базата на различни фактори като количество осветеност и т.н).

high dynamic range example

HDR процесинга позволява да увеличим този сравнително тесен диапазон и да слеем няколко различни тесни такива диапазона в един краен резултат. Така крайният резултат се доближава повече до реалността и е по-приятен за окото.

Как се постига HDR?

В най-простия си вариант HDR изображение може да бъде получено като се заснемат няколко изображения на една и съща сцена, с различна exposure стойност. По-късно тези изображения се сливат в едно крайно със специализиран софтуер от типа на Adobe Photoshop, Photomatix или Luminance HDR.

Професионалните фотографи отиват още една стъпка напред и правят колекция от снимки, заснети с различен скорост на затвора, апертура, exposure (т. нар. bracketing), с цел да се получат разнообразие от снимки по осветеност, оцветеност и дълбочина. След това, с помощта отново на софтуер, фотографът може да ги комбинира по различен начин, за да получи отличен краен резултат – с подробни детайли и осветеност в тъмните части на сцената, както и избягване на загуба на детайли в светлите части.

Време е за експерименти! Постигали ли сте добри HDR ефекти? Похвалете се в коментарите долу.

(изображенията са предоставени от Feans и Magnetismus)

Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedInPin on PinterestEmail this to someone

About the Author

Dzhuneyt
Занимавам се с фотография от няколко години, основно през свободното си време. Обикновено снимам с Nikon D3100 и няколко обектива.

Be the first to comment on "Въведение в High Dynamic Range (HDR)"

Leave a comment

Your email address will not be published.


*